Промени в Закона за етажната собственост от 2009.
публикувано на 12.02.2009 от Строителство
Различен е начинът, по който се вземат решения от общото събрание. Досега всеки собственик имаше един глас, а от сега нататък делът му ще се изчислява в проценти от общите части на сградата.
Пример:
Ако в една сграда има 20 собственика, то по стария правилник всеки участва с по един глас или с 1/20 във вземането на решения, а Закона налага това да става на база процент от собственоста му върху общите части. С други думи ако едно лице притежава 11% общи часки, а друго лице 15% то първото участва с 11 %, а второто с 15 % във вземането на решения.
Закона дава реалната власт на собственика до размера на неговия имот. Досега всеки собственик имаше един глас в общото събрание, дори и да притежава 2 апартамента в даден блок. Новия закон за етажната собственост коригира тази несправедливост.
Ако става въпрос за пристрояване или надстрояване обаче законът твърдо изисква собствениците да гласуват с единодушие.
Вече ще има и 2 форми на управление на етажната собственост:
- досега съществуващото общо събрание
- сдружението на собствениците, което ще действа по подобие на юридическите лица с нестопанска цел.
Собствениците ще имат право да избират формата на управление.
Новост в закона е и нашумялото напоследък изискване да се издават технически паспорти за всички влезли в експлоатация сгради. Досега нямаше установен ред за събирането на имуществените санкции, наложени от управителя или от управителния съвет, а сега това е засегнато в закона.
Шум още при обсъждането на законопроекта в парламента се вдигна около факта че е достатъчно мнозинство от 75 %, за да се изгони някой собственик.
Това не е новост, тъй като това правило съществуваше и до сега в стария правилник за етажната собственост, но бе доста по-трудно да се осъществи, тъй като, един правилник далеч не тежи толкова, колкото един закон.
Ако един собственик бъде изгонен то той не губи собствеността си. Може да я даде под наем например или да я продаде.
Ако този, когото съседите желаят да изгонят, откаже да напусне апартамента си, тогава законът за етажната собственост прави аналогия с други закони, с които и правилникът е бил обвързан досега, а именно Законът за устройство на територията, Законът за собствеността и пр. За да бъде изгонен даден собственик, който грубо нарушава реда, се задейства заповедното производство по ГПК, а не исковия ред. Този човек обаче има право да се защити в съда и да ползва имота си.
Със закона се въвеждат отново неща, които бяха отхвърлени с въвеждането на Правилника. Това са например домовата книга, регистъра и др. Така ще се знае колко души живеят в дадена кооперация и кого да търсиш, ако нещо се случи. Сега, нито администрацията, нито органите на МВР знаят реално кой обитава блока.
В книгата на собствениците и в регистъра в общините, ще се посочват само трите имена и началната дата на придобиване на имота, както и колко души го обитават. Достъп в регистрите на общините се допуска за органите на МВР, на министерството на регионалното развитие и благоустройството, на местната администрация.
Домоуправителя вече ще има много по-голяма и регламентирана власт. Той ще има право да налага санкции за нарушаване на правила. Преди да се пристъпи към това обаче нарушителят трябва да бъде предупреден за отговорностите, които има, и да се състави протокол за извършените от него нарушения. Ако те обаче станат системни, общото събрание би могло да реши дори да го изгони. Как обаче ще заработят в практиката тези решения, тепърва ще видим, защото за част от разпоредбите предстои да се издадат наредби от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Законът запазва някой по-тромави процедури, които досега са съществували. Не се е облекчила например процедурата с връчването на поканите за общо събрание. За сметка на това, ако съседът ти откаже да получи поканата, тя се смята за редовно връчена, щом управителят му я залепи и бъде подписан протокол за това. Този режим изглежда тежък, но в крайна сметка при един съдебен спор за съда ще бъде важно дали общото събрание е свикано по законния ред.
Ако общото събрание е свикано редовно, но не се явяват част от собствениците, събранието се отлага с един час и след това се провежда независимо от броя на присъстващите.
Сдружението на собствениците е нова форма, различна от общото събрание. Тя му позволява да действа като юридическо лице. Сдружението има за цел да позволи на етажните собственици да кандидатстват за кредити или по проекти за саниране.
До реализацията на даден проект за държавна или евросубсидия собственикът не може да продава апартамента си. Не можеш да излезеш от сдружението, докато има проект, с реализацията на който си ангажиран. При тези обстоятелства обаче не можеш да прекратиш членството си в сдружението и до изтичането на гаранционните срокове за извършените строително-монтажни работи по проекта. Това означава, че ако продадеш имота си, не можеш автоматично да прехвърлиш отговорностите си на новия собственик, както е при останалите обстоятелства. Тук наистина законът допуска някакво двусмислие, защото може да се окаже, че новият собственик живее в блока, а не участва в сдружението, а старият запазва отговорностите си към него. Явно е, че има текстове от закона, които още не е ясно как ще работят в действителност и вероятно в близките години той ще претърпи промени.
Всяка сграда трябва да има технически паспорт до 31 декември 2012 г. Това се отнася за всички сгради, които вече са в експлоатация. Въвеждането в експлоатация на новите сгради се съпътства с издаването на технически паспорт.
С набавянето на документацията за издаване на технически паспорт ще бъде натоварен председателя на управителния съвет или управителя, а за неизпълнението на неговите задължения законът предвижда и административно-наказателни разпоредби - член на управителния съвет, който не си изпълни задълженията, подлежи на санкция между 300 и 1000 лв.
Докато за изготвянето на техническия паспорт отговарят всички етажни собственици, които трябва да съберат парите, управителят носи имуществена отговорност, ако не представи готовия документ.
Законът натоварва домоуправителите с много по-големи отговорности и лицето дори няма опция да откаже, ако решат съседите му да го изберат за управител. Щом останалите собственици те посочат за управител, можеш да откажеш, само ако ти се налага да отсъстваш определен период от време от сградата или имаш здравословни проблеми. Това предлага решение за онези случаи, при които никой във входа не иска да бъде управител, но в крайна сметка може да се окажеш задължен да правиш нещо против волята си.
Законът същевременно много добре фиксира имуществените санкции. При установено нарушение на даден собственик домоуправителят съставя протокол в присъствието на други двама собственици и го внася в общинската администрация, която от своя страна издава акт. На основанието на наказателното постановление се налагат и санкции. Санкциите за нарушенията на правилника са от 20 до 100 лв. за физически лица и от 150 до 300 лв. за юридически лица.
Средствата се събират от администрацията, а не в касата на блока. Смята се, че така средствата са по-добре защитени и по-събираеми.
Често срещаните разногласия относно ремонтите са уредени. Законът е предвидил и необходими, и неотложни разходи по ремонта на общите части на сградата. В него се казва категорично, че общото събрание не може да откаже разходи за неотложни ремонти, т.е. за дейност за предотвратяване разрушаването на сградите, нейните конструктивни елементи, общите части, инсталациите и пр. Предполага се обаче, че, ако все пак съседите откажат, трябва да се мине по съдебен ред.
