KОНФЛИКТИ НА ИНТЕРЕСИ В ПРОЕКТИРАНЕТО И СТРОИТЕЛСТВОТО

Тази тема е винаги актуална и много дискусионна. Добре би било да я представим от всички възможни гледни точки. Тя е поучителна за всяка една от страните в „спора” и не може да бъде изчерпана само с няколко страници, няколко мнения и няколко източника. Затова я оставяме отворена и с продължение в следващите броеве на списанието. Всеки – архитект, строител, изпълнител, инвеститор, би могъл да сподели с нас своето мнение, а ние ще се постараем да го публикуваме. В продължението по темата ще представим мененията на строители, предприемачи, майстори и инвеститори.

АНКЕТА

В омагьосания кръг проектант - строител - майстор и клиент проблемите са много и като че ли виновни няма. Защо обаче участниците в този кръг сипят взаимни обвинения в различни посоки? Кой е по-виновен и кой е най-ощетен? Колкото групи от хора, толкова и мнения, но в крайна сметка проблемите за клиента се акумулират и последната, но никак не маловажна болка, се оказва майсторът. Опитахме се да разплетем тези сложни взаимоотношения с една анкета, проведена със съвсем случайни хора, посетили строителните палати на тазгодишния Есенен международен технически панаир в Пловдив.

1. В строителния сектор има много разнородни проблеми. На кого се доверявате в решаването им.
a) Компетентен проектант 25%
б) Компетентен строител 22%
в) Майстор 25%
г) Информирам се предварително 27%
д) Друго 1%

2. Къде бихте търсили информация (полезни съвети), за да сте наясно със строителните етапи, процеси, технологии и проблеми.
а) Професионални печатни издания 38%
б) Изпитан майстор 21%
в) Архитектурно бюро 2%
г) Строителна фирма 36%
д) Други - колеги, съседи, приятели. Интернет 3%

3. За довършителни и ремонтни работи как подбирате майсторите.
а) Разчитам на група майстори, работещи за една фирма 40%
б) Намирам отделен майстор за всеки етап 28%
в) Разчитам на изпитан майстор да подбере група 30%
г) Друго 2%

4. Какви са най-популярните номера и хитрини на майсторите?
- Едно говорят, друго вършат
- Несъответствие между заявените и доставени материали
- Неспазване на срока за изпълнение
- Лошо качество на изпълнение
- Не влагат всички материали по проект
- Вдигат първоначалната цена по всякакъв начин - в сметка допълнителни работи
- Не ги ли контролираш постоянно, не си вършат работата и крадат от материалите
- Дават празни обещания
- За по-ниско заплащане отмъщават с некачествен труд
- Хвалят себе си и оплюват колегите си, а работят калпаво
- Не си довършват работата нарочно
- Не са запознати и не ползват съвременни технологии и материали
- Не спазват изискваниятя на проекта
- Слагат ти шапката
- Мръсно работят и не си почистват след работа
- Оставят си ръцете
- Започват и изчезват, отиват на друг обект и така хем държат обекти, хем ти прецакват сроковете за другите майстори
- Много лъжат
- Поставят яйце в мазилката
- Като ги питаш за цената, казват ”лесна работа”






5. Има ли недостиг на квалифицирани майстори и строители? Как се справяте с некачествено извършените услуги?
Има 70%
Няма 30%
- Оправям се сам
- Освобождавам майстора или го карам да си свърши работата както трябва
- Търся нови майстори
- За некачествените услуги правя рекламация
- Отказвам да платя
- Излизат ми много скъпо
- Разбиват ми нервите

6. Излиза ли скъпо евтиният проект?
Да, обикновенно поговорката се потвърждава 90%
Не 10%

7. Бихте ли платили на архитект за цялостен проект?
Да, предпочитам цялостен проект 85%
Нямам мнение 5%
- Ако имам възможност, да
- Залагам на готовия типов проект, който вече е изпълняван многократно
- Да. Бих платил Така винаги излиза по-евтино

8. Как бихте реагирали, когато майсторът се опитва да промени проекта или материалите, за да улесни себе си и обяснява, че е невъзможно да се изпълни даден детайл?
- Ще споря с него, докато успея
- Съгласявам се, ако това харесва и на мен, ако не, сменям майстора
(10% от споделените мнения)
- Винаги ползвам консултации (10% от споделените мнения)
- Ако промените са аргументирани, се съгласявам.
- Отказвам такова обяснение
- Сменям майстора. Спазвам проекта (85%от споделените мнения)
- Зависи от случая
- Убеждавам го, че не е прав
- Санкция
- Скандално
- Това е често срещано явление. Консултирам се и с друг майстор

Общите заключения, които можем да направим от проведената анкета, са следните:
Наблюдаваме, че с години сформираният манталитет на българина коренно се променя. Преди никой не оценяваше и не обичаше да плаща за интелектуален труд. Проектирането, ползването на специализирани консултанти за важните етапи в строителството, използването на съвременни материали и технологии придобиват все по-голяма популярност. Все повече избягваме сами да правим ремонтите било то поради липса на време или поради голямото изобилие на нашия пазар от продукти и технологии за решаване на различни проблеми в строителството. Резултатите от анкетата показват че 90 % от хората са убедени в необходимостта от ползване на архитект или проектант, за да бъдат доволни от крайния резултат. Наясно са, че тази услуга струва пари, но и че тя при всички положения си струва парите. Само преди 6-7 години, когато разговарях с посетителите на изложения и панаири, често срещах абсурдния коментар на много граждани. Те категорично твърдяха, че сами ще си проектират къщата и ще я дадат на някой си архитект да им я изчертае. За радост тази година на Пловдивския технически панаир никой от стотиците посетители, с които макар и малко успяхме да поговорим, не изрече тази глупост. Напротив, хората са грамотни и са придобили все по-широка строителна култура. Направи ми впечатление правилната им принципна позиция по важните етапи в един ремонт, ново строителство или реконструкция. Наясно са, че освен от естетична и функционална гледна точка една сграда трябва да е перфектно хидроизолирана, ниско-енергийна, добре оборудвана, здрава и изпълнена качествено и с добри материали.

Много хора са се напатили от некачественото строителство в първите години на демокрацията, евтините материали с които тогава основно се строеше и резултатите от недъгавите наредби по ЗУТ в онези времена и слабите проекти. Много пари вложиха, за да оправят грешките на строителите и архитектите. Тогава строителите продаваха РЗП и място, работеха с евтини проектанти и резултатите от това избиха като трън в окото и дупка в джоба на купувачите. Сега за радост вече не е така, защото клиентите вече имат известна строителна култура и купуват качествено строителство и добра архитектура. Не че правилото няма изключения. Този факт като цяло накара строителите да променят начина и подхода в своята работа. Вече спокойно можем да твърдим, че на строителния пазар има правила и критерии, които работят в полза на клиента и в цялостен интерес на обществото и архитетурата ни.

Сега информацията по всички въпроси на строителството стои на преден план. Все повече граждани първо търсат компетентна информация и възможни решения за всеки проблем и се стремят да намерят вярното решение. Кой ще бъде правилният избор във всеки конкретен случай, кой продукт да изберем от технологична или финансова гледна точка, колко време ще загубим, за да обикаляме и проучваме всичко това е една поредица от въпроси, на които вече трудно можем да си отговорим. Най-правилния съвет по всеки един въпрос можем да намерим при съответните специалисти. Но как да ги открием?
Резултатът от анкетата показва - хората търсят, четат ползват интернет и други независими източници, за да се ориентират и да намерят специалистите: добрия архитект, добрия консултант, добрия строител, качествения продукт можеш горе-долу да намериш с четене, с обикаляне на изложения , с препоръки и наблюдения, но за съжаление за добрия майстор информацията е оскъдна.

Трайно формиралата се недоверчивост у българина по ред причини и най-вече защото дълго са го лъгали и продължават да го лъжат, го карат да се съмнява във всеки и във всичко. Той иска всичко да види, да пипне и тогава да реши. За голямо съжаление не може да пипне обещанията на майстора и не може да бъде сигурен, че макар и в даден момент майсторът добре да си, свършил работата, точно в неговия проект няма да се издъни по много различен начин. Липсва всякаква сигурност. Липсват гаранциите, липсва доверието. Като че ли точно в този сектор – изпълнението, монтажа нищо не се е променило още от соцвремената. В анкетата виждаме, че номерата на майсторите си остават същите, а качеството невинаги задоволително. Все още се налага да стоим на главата им и да ги контролираме стъпка по стъпка. За съжаление все още точно те са най-зле запознати с техника, продукти и технологии, не желаят да спазват проекти и се опитват да те накарат да ги слушаш ти, а не те тебе. А как да познаеш добрия майстор... Трудно. Тук ще цитирам един мой приятел, който след като си построи къща (фамилен хотел), написа книга. Цял трактат от проблеми, приключения и заключения на ивеститора на една къща. (Книгата е “Как да построиш къща без да те измамят, без да те ошушкат” автор Едуард Калъпов). Добрия майстор ще го познаеш по инструментите и чистата работа”. Мисля, че е прав.

Има и един по-добър начин да строиш и ремонтираш с по-малко проблеми нерви, време и дори пари. Да наемеш фирма за довършителни работи или специализирани дейности. Шефът да приеме проектите, да ги спази, да подбира и контролира работниците си вместо теб, да организира етапите на работа, да контролира сроковете и накрая да даде гаранция за свършената работа, да поеме отговорността и неустойките. Така се работи в нормалните държави.
Д. Кинова

Какво става при съсобствениците?

Промени в Закона за етажната собственост от 2009.

публикувано на 12.02.2009 от Строителство

Различен е начинът, по който се вземат решения от общото събрание. Досега всеки собственик имаше един глас, а от сега нататък делът му ще се изчислява в проценти от общите части на сградата.

Пример:
Ако в една сграда има 20 собственика, то по стария правилник всеки участва с по един глас или с 1/20 във вземането на решения, а Закона налага това да става на база процент от собственоста му върху общите части. С други думи ако едно лице притежава 11% общи часки, а друго лице 15% то първото участва с 11 %, а второто с 15 % във вземането на решения.

Закона дава реалната власт на собственика до размера на неговия имот. Досега всеки собственик имаше един глас в общото събрание, дори и да притежава 2 апартамента в даден блок. Новия закон за етажната собственост коригира тази несправедливост.

Ако става въпрос за пристрояване или надстрояване обаче законът твърдо изисква собствениците да гласуват с единодушие.

Вече ще има и 2 форми на управление на етажната собственост:

• досега съществуващото общо събрание
• сдружението на собствениците, което ще действа по подобие на юридическите лица с нестопанска цел.

Собствениците ще имат право да избират формата на управление.

Новост в закона е и нашумялото напоследък изискване да се издават технически паспорти за всички влезли в експлоатация сгради. Досега нямаше установен ред за събирането на имуществените санкции, наложени от управителя или от управителния съвет, а сега това е засегнато в закона.

Шум още при обсъждането на законопроекта в парламента се вдигна около факта че е достатъчно мнозинство от 75 %, за да се изгони някой собственик.
Това не е новост, тъй като това правило съществуваше и до сега в стария правилник за етажната собственост, но бе доста по-трудно да се осъществи, тъй като, един правилник далеч не тежи толкова, колкото един закон.

Ако един собственик бъде изгонен то той не губи собствеността си. Може да я даде под наем например или да я продаде.

Ако този, когото съседите желаят да изгонят, откаже да напусне апартамента си, тогава законът за етажната собственост прави аналогия с други закони, с които и правилникът е бил обвързан досега, а именно Законът за устройство на територията, Законът за собствеността и пр. За да бъде изгонен даден собственик, който грубо нарушава реда, се задейства заповедното производство по ГПК, а не исковия ред. Този човек обаче има право да се защити в съда и да ползва имота си.

Със закона се въвеждат отново неща, които бяха отхвърлени с въвеждането на Правилника. Това са например домовата книга, регистъра и др. Така ще се знае колко души живеят в дадена кооперация и кого да търсиш, ако нещо се случи. Сега, нито администрацията, нито органите на МВР знаят реално кой обитава блока.

В книгата на собствениците и в регистъра в общините, ще се посочват само трите имена и началната дата на придобиване на имота, както и колко души го обитават. Достъп в регистрите на общините се допуска за органите на МВР, на министерството на регионалното развитие и благоустройството, на местната администрация.

Домоуправителя вече ще има много по-голяма и регламентирана власт. Той ще има право да налага санкции за нарушаване на правила. Преди да се пристъпи към това обаче нарушителят трябва да бъде предупреден за отговорностите, които има, и да се състави протокол за извършените от него нарушения. Ако те обаче станат системни, общото събрание би могло да реши дори да го изгони. Как обаче ще заработят в практиката тези решения, тепърва ще видим, защото за част от разпоредбите предстои да се издадат наредби от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Законът запазва някой по-тромави процедури, които досега са съществували. Не се е облекчила например процедурата с връчването на поканите за общо събрание. За сметка на това, ако съседът ти откаже да получи поканата, тя се смята за редовно връчена, щом управителят му я залепи и бъде подписан протокол за това. Този режим изглежда тежък, но в крайна сметка при един съдебен спор за съда ще бъде важно дали общото събрание е свикано по законния ред.

Ако общото събрание е свикано редовно, но не се явяват част от собствениците, събранието се отлага с един час и след това се провежда независимо от броя на присъстващите.

Сдружението на собствениците е нова форма, различна от общото събрание. Тя му позволява да действа като юридическо лице. Сдружението има за цел да позволи на етажните собственици да кандидатстват за кредити или по проекти за саниране.

До реализацията на даден проект за държавна или евросубсидия собственикът не може да продава апартамента си. Не можеш да излезеш от сдружението, докато има проект, с реализацията на който си ангажиран. При тези обстоятелства обаче не можеш да прекратиш членството си в сдружението и до изтичането на гаранционните срокове за извършените строително-монтажни работи по проекта. Това означава, че ако продадеш имота си, не можеш автоматично да прехвърлиш отговорностите си на новия собственик, както е при останалите обстоятелства. Тук наистина законът допуска някакво двусмислие, защото може да се окаже, че новият собственик живее в блока, а не участва в сдружението, а старият запазва отговорностите си към него. Явно е, че има текстове от закона, които още не е ясно как ще работят в действителност и вероятно в близките години той ще претърпи промени.

Всяка сграда трябва да има технически паспорт до 31 декември 2012 г. Това се отнася за всички сгради, които вече са в експлоатация. Въвеждането в експлоатация на новите сгради се съпътства с издаването на технически паспорт.

С набавянето на документацията за издаване на технически паспорт ще бъде натоварен председателя на управителния съвет или управителя, а за неизпълнението на неговите задължения законът предвижда и административно-наказателни разпоредби - член на управителния съвет, който не си изпълни задълженията, подлежи на санкция между 300 и 1000 лв.

Докато за изготвянето на техническия паспорт отговарят всички етажни собственици, които трябва да съберат парите, управителят носи имуществена отговорност, ако не представи готовия документ.

Законът натоварва домоуправителите с много по-големи отговорности и лицето дори няма опция да откаже, ако решат съседите му да го изберат за управител. Щом останалите собственици те посочат за управител, можеш да откажеш, само ако ти се налага да отсъстваш определен период от време от сградата или имаш здравословни проблеми. Това предлага решение за онези случаи, при които никой във входа не иска да бъде управител, но в крайна сметка може да се окажеш задължен да правиш нещо против волята си.

Законът същевременно много добре фиксира имуществените санкции. При установено нарушение на даден собственик домоуправителят съставя протокол в присъствието на други двама собственици и го внася в общинската администрация, която от своя страна издава акт. На основанието на наказателното постановление се налагат и санкции. Санкциите за нарушенията на правилника са от 20 до 100 лв. за физически лица и от 150 до 300 лв. за юридически лица.

Средствата се събират от администрацията, а не в касата на блока. Смята се, че така средствата са по-добре защитени и по-събираеми.

Често срещаните разногласия относно ремонтите са уредени. Законът е предвидил и необходими, и неотложни разходи по ремонта на общите части на сградата. В него се казва категорично, че общото събрание не може да откаже разходи за неотложни ремонти, т.е. за дейност за предотвратяване разрушаването на сградите, нейните конструктивни елементи, общите части, инсталациите и пр. Предполага се обаче, че, ако все пак съседите откажат, трябва да се мине по съдебен ред.

Винилен Сайдинг

През 2007 година се навършиха точно 50 години, от първата поява на познатия вече и у нас - винилен сайдинг като материал за облицовки на фасади. За периода на съществуването му са написани много материали, но днес бих искала да се докоснем още веднъж до историята на създаването на материала, методите на производство, основните му характеристики и предимства.

текст Вела Динкова

Понятието сайдинг е възприето от типично северноамериканския метод на строителство, при който първо се изгражда носещата конструкция и след това тя се облицова с фасаден материал. В класическата форма на такова изпълнение фасадата се прави от облицовъчни плоскости, които американците наричат “siding”.

Първоначално сайдингите се изработвали от качествена дървесина. Този материал обаче се оказва скъп и недостатъчно дълговечен, след като продължително се подлага на външните климатични въздействия. За увеличаване на трайността му са необходими периодични грижи по полагане на влагоотблъскващи и антисептични покрития за предотвратяване на гниене, пропукване и увреждане от насекоми. В средата на миналия век нараства търсенето на здрави, икономически изгодни материали, с естетически издържан външен вид, които се монтират лесно, изискват минимални грижи за поддържане и траят десетилетия наред. Тъй като поливинилхлоридът (PVC) отговаря на всички тези изисквания, той започва масово да се използва като алтернатива на много традиционни материали в строителството, включително и за сайдинги, които по името на полимера се наричат винилни.

Характеристики на винилните сайдинги
Винилният сайдинг представлява изработено от поливинилхлорид твърдо покритие (плоскост, панел). Всеки панел представлява монолитен лист PVC, на който е придадена определена форма. Дължината на панелите е от 2 до 6м, ширината – от 10 до 30см, а дебелината – от 0.96 до 1.2мм. Отделните плоскости лесно се сглобяват в секции с желаните размери. В долния си край всеки елемент има огънат в специфична форма профил, позволяващ свързване с предходния панел, а в горния край ръба е така перфориран, че да осигури закрепяне на следващата плоскост.

По форма сайдинг-панелите обикновено имитират 10- или 13-сантиметрови дъски. Традиционната за Северна Америка форма на винилните фасадни плоскости е “еловата дъска”, а за европейските страни – “корабната дъска” (формата на панелите не се отразява в маркировката им). Плоскостта може да е както единична, така и сдвоена и даже строена. Производителите и търговците наричат тази характеристика форм-фактор. Той се отбелязва в маркировката на панелите по следния начин: за единични (Single) – S, за двойни (Double) – D и за тройни (Triple) – T. Ширината на сайдинг-плоскостите се отбелязва с цифра, стояща след обозначението на форм-фактора. Винилните сайдинги дават възможност за избор както на цвят, така и на тип повърхност на облицовъчните елементи. Тя може да е релефна (имитираща специфичните шарки на дървесина от различни видове) или гладка, като последната е по-евтина.

Освен панели със стандартни размери, могат да се открият и такива с “нестандартни”, с ширина 15-16см., формите също може да са различни от споменатите по-горе. Добре е да имате предвид, че панели с еднаква форма може да се различават при отделните производители.

Външният вид на панелите на един и същ производител, но от различни серии, също може да не е напълно еднакъв.

Когато става въпрос за избор на цвят е добре да знаете, че не всички цветове са еднакво устойчиви на въздействие на слънчевите лъчи. Ако се поинтересувате от това, което се предлага на пазара, ще установите, че болшинството от производителите правят винилни сайдинги в пастелни тонове. Това е така, защото един от основните компоненти в състава на материала, отговорен за защита на цвета от слънчевата радиация, е титанов диоксид ( TiO2), с интензивно бял цвят. От тук и зависимостта, че колкото по-ярък е цветът на сайдинга, толкова по-бързо ще се промени от външните атмосферни влияния. Правилото обаче си има и изключения. Някои производители предлагат серии с интензивен и в същото време дълго запазващ се цвят. Това значително покачва цената, тъй като се налага включването на скъпи пигменти, с висока стабилност на цвета.

Едно от многото предимства на сайдингите е именно разнообразието от цветове, което дава възможност за различни решения. Отделните профили за една фасада са в един или повече цветове, съчетани по избор. Така всяка сграда може да има свое оригинално излъчване и в същото време да създава стилово единство със съседните постройки.

Особености в производството
Производството на панелите става не чрез формуване на листовете, а посредством екструдиране. Същността на този метод се състои в това, че предварително приготвената смес, включваща пълнители, модификатори, стабилизатори, оцветители и др., в разтопено състояние се подава на преса чрез профилиращ отвор, след което продуктът запазва придадената му форма. Преминали през екструдера, панелите се подлагат на допълнителна повърхностна обработка, при която могат да се получат разнообразни ефекти на шарки, например наподобяващи дървесина, камък, тухла и др. Най-накрая се оформят специфичните горен и долен ръб на панела, служещи за свързване.

В действителност обаче производството на винилни сайдинги не е така просто. На практика в процеса на екструдиране съществуват разновидности, поради което се предлагат няколко типа винилни фасадни облицовки.

Съществуват две основни разновидности на технологичния процес – моноекструдиране (панелите се изливат от еднороден състав) и коекструдиране (по дебелината на панелите има пластове от различни смеси, т.е. с различни добавки). Вторият метод е по-практичен, защото позволява по-ефективно разпределение на отделните добавки в обема, така че да се подобрят едни или други качества на материала. Така външният слой (20-25% от общата дебелина на материала), който е обогатен с едни съставки, обезпечава устойчивостта спрямо климатични въздействия, а вътрешният, притежавайки друг химичен състав, обуславя конструктивните характеристики. Коекструдирането позволява рационално използване на добавките, което подобрява качеството на сайдинга и едновременно намалява цената му.

От своя страна този процес се различава в зависимост от това дали се използва първично PVC или PVC от вторична преработка. С цел да се спестят средства като суровина за вътрешния слой на сайдингите, може да се използва рециклиран материал от профили за врати и прозорци.

Разбира се, свойствата на такъв продукт понякога се различават от оптималните и приложението му би трябвало да се ограничи в райони с по-мек климат.

Много важни за качеството на сайдинга са специалните добавки, които забавят стареенето на материала. Те действат така, че свойствата на винилната фасада остават непроменени през целия период на експлоатация. Вземайки предвид действието на такива вещества, някои производители дават гаранция на сайдингите си до 50 години. Ако искаме да сме обективни обаче, трябва да отбележим, че тази гаранция се дава от резултати на лабораторни тестове, които не отразяват съвсем точно действителните условия на експлоатация. На практика никой няма 50-годишен опит с винилните сайдинги, тъй като те започват да се използват в началото на 70-те години на миналия век.

Предимства и приложения в съвременното строителство
Винилните сайдинги бързо печелят доверие заради своята дълговечност, лекота и бързина при монтажа. Трябва да се отбележи и привлекателния им външен вид. За разлика от фасадните бои и мазилки винилният сайдинг не се нуждае от особена подготовка на облицованата повърхност преди монтажа. Той дори позволява под него да се скрият деформации на стената. По време на експлоатацията сайдингът не се напуква, измята, лющи или обезцветява от температурни изменения и от слънчевата радиация. Не корозира и има добро съпротивление на удар. Материалът не се изменя от влага, не благоприятства развитие на плесени и не се уврежда от насекоми. Успешно се използва в климатични зони с температури от -40 до +50°С. Винилният сайдинг е пожаробезопасен. При въздействие на огън се топи, като не се възпламенява и не поддържа горенето. Хигиенно е безопасен и при предвидените условия на ползване не отделя вредни за здравето вещества. Разбира се, всички тези предимства ги има само качественият винилов сайдинг, в който съставките са така подбрани, че го правят подходящ за съответната климатична зона.

Неоспоримо преимущество на винилния сайдинг е и фактът, че може да се монтира по всяко време на годината и за повечето дейности по облицовката на фасадата не е необходимо специално оборудване. С помощта на сайдинга се образува добре вентилируема междина, която не позволява образуването на конденз между фасадния материал и намиращата се под него повърхност. Винилните панели са така свързани помежду си, че остават малки отвори, през които вентилацията се извършва без допълнителни устройства. Изолационните материали, с които обикновено се съчетава винилната фасада, многократно намаляват топлинните загуби и имат шумоизолационен ефект.

Винилните сайдинги са подходящи както за фасади на новоизграждащи се сгради, така и при реконструкция на стари постройки. Ако боядисате фасадата на дървена къща с боя на маслена основа, покритието трае 2-3 години, след което започва да се напуква и бели. Боядисването се повтаря през няколко години и след 10 нанасяния на боя, сградата вече не изглежда добре. Покритията се наслояват едно върху друго. Пропуканата стара боя предразполага още по-бързото падане на новата, а свалянето на предишното покритие с пистолет е трудоемко и скъпо. По-трайните специализирани бои също не са евтини. Ето защо би било практично да се насочите към облицоване на старата сграда с винилов сайдинг.

Проучвания в страни с широко използване на винилния сайдинг показват, че при 75% от продажбите материалът е използван за облицовка на вече съществуващи дървени къщи, при 20-25% - за фасада на тухлени сгради, а при бетонните постройки е изразено предпочитанието към завършване на фасадата с боя или мазилка.

Видове профили и монтаж
Фасадата от винилни сайдинги придава на сградата идеално завършен и чист външен вид. Панелите са изрядно подредени, без никакви пролуки. Този ефект се постига благодарение на различните профили на винилните плоскости. Те дават възможност да се облицоват всички части от фасадата, като се правят прецизни преходи между отделните повърхности, без да се нарушава общия синхрон в подредбата на елементите.

Стартиращата лента (начален бордюр) се използва за закрепяне на най-долния ред сайдинги. След приключване на монтажа тя остава незабележима. J-профилът е завършващ профил и служи за окантоване на вертикалните ръбове при отворите на врати и прозорци. Незаменим е в облицовката на сложни и тъпи ъгли при еркери, а за отвори с овална форма най-подходящ е гъвкавия J-профил. F-каналът облицова челния ръб на покривната стряха и се свързва с первазните панели на подпокривното пространство. Стените се покриват с профили за хоризонтална облицовка, а профилите за вертикална облицовка са за участъците под тавана. Има специални профили за вътрешни и външни ъгли, както и сводест профил, свързващ хоризонталната с вертикалната облицовка. Завършващата лента покрива хоризонталните ръбове на отвори.

Независимо дали става дума за изграждане на нова или облицоване на стара сграда, винилните сайдинги се монтират върху носеща дървена (в редки случаи метална) конструкция. Дървените летви са с размери 2.5х8см. Те се поставят на разстояние 30-40см една от друга, като за хоризонталните сайдинги се ориентират вертикално, а за вертикалните – хоризонтално. Летвите задължително се слагат и около отворите за врати и прозорци, на всички ъгли и при обиколката на къщата, при мястото на започване на подреждане на облицовката и при нейното завършване. Дървеният материал предварително е импрегниран с антисептични и пожарозащитни съставки, предпазващи дървесината от гниене, плесени, насекоми и горене. При облицовката на вече съществуваща сграда скарата се монтира върху стената с дюбели, разположени през 40см по дължината на летвите. Разстоянието между елементите на скарата се запълва с минерална вата, полистирол или друг подходящ за случая изолационен материал. Пристъпва се към монтиране първо на завършващите елементи (начален бордюр, F-канал, J-канал, завършваща лента и т.н.) и след това на основните сайдингпанели – хоризонтална и вертикална облицовка. По височината на облицованата стена панелите се монтират в посока отдолу нагоре, като заключващият извит долен профил на всеки по-горе разположен панел се застъпва с 2.5-3мм над перфорирания ръб на предходния елемент. Те се свързват помежду си и със стената чрез самонарезни винтове или пирони и придават на фасадата привлекателнен вид от добре подредените плоскости. Закрепянето на панелите с пирони става през разстояние 30-40см. Пироните никога не се забиват в самото тяло на сайдинга, а само в центъра на предназначените за целта монтажни дупки, разположени в горния край на панела. Отворите имат удължена форма, за да може след поставяне на пирона да остане място за компенсиране на евентуални промени в материала. Главата на пирона не се забива докрай, а се оставя на разстояние 1-2мм от повърхността на сайдинга.

Между основните панели и аксесоарните профили трябва да има фуга 5-6мм, а при монтаж в студено време – 9-10мм. Тези резервни свободни пространства са много важни, защото при големи температурни амплитуди винилът леко се свива и разширява. Когато се налага изрязване на панелите, например около прозорци или при завършване на облицовката, това се прави с ножица за метал. Ако температурите са отрицателни, се реже с диск с дребни зъбци, защото от ножицата може да се получат пропуквания на материала. Под панелите се поставя ветрозащитно паропропускащо фолио.

Поддържането на сайдингите по време на експлоатацията изисква минимални усилия. Заради гладката си повърхност тези облицовки трудно задържат замърсявания и ако такива все пак има, премахването им става бързо и лесно с четка и вода. При повреда на някой панел подмяната му с нов става за няколко минути.