 |
| Снимка: GreenTech.bg |
"Исках да видя колко луди неща може да сложи човек в една къща", казва Кех един зимен ден в своята обляна в светлина къща в западната част на града. "Луди неща" означава системи за производство на енергия и системи за съхранението й.
Кех е 69-годишен пенсиониран учител от местната гимназия. Представата му за забавление е един ден, прекаран в изчисляване на това колко киловата може да спести с нова система за отопление.
Кех е похарчил 350 000 долара за къщата си. Но не е построил позлатен дворец: парите са вътре в стените, под пода и на покрива.
 |
| Снимка: GreenTech.bg |
Кех купил имота през 1978 г., но започнал строителството през 2008 г., след като съборил старата къща на това място.
На юг къщата е покрита с прозорци, а зад тях има масивна каменна стена. Това не въпрос на дизайн – Кех нарочно е проектирал дома по този начин. Скалната стена от камъни, събрани от комина на съборената стара къща, се нагрява от слънчевите лъчи и от печка на дърва. Вечерта, когато вече няма слънце, стената освобождава топлината – бавно и приятно.
Това не е единствената скала в къщата, която натрупва топлина. Бетонна основа на пода на хола, изградена от четири тона скала, "попива" излишната топлина и след това я освобождава, когато в къщата захладнее.
Стените са с дървена конструкция и са изградени като торта с много блатове. Под външния сайдинг има слой от пеноизолация, която действа като прекъснат термомост, следвана от мазилка. Под това ниво Кех е монтирал дебела изолация от стъклопласт. Отвътре стените са облепени с каменни плоскости.
Стените имат общ R-коефициент от 31, като се има предвид, че препоръчителните норми за този индекс се движат около 20.
За стените със северно и западно изложение Кех е използвал сглобяеми изолационни панели. Намалил е размера на прозорците на стените със северно изложение с цел спестяване на енергия.
На долния етаж има скромен хол, кухня, баня и гараж, а на втория етаж има таванска спалня, баня и отделна всекидневна. Жилищната площ възлиза на 130 квадратни метра.
Между двете нива има дебели бетонни подове. Скрити в тях са вградените 1/2-цолови тръби, пълни с вода, които осигуряват топлина. Бойлер, настроен на 40 градуса, захранва системата. Тавански вентилатори изтласкват топлината от горните нива на въздуха в стаята надолу в жилищните пространства.
Сложно ли изглежда дотук? Момент, има още!
Това е само началото. Системата за лъчисто отопление и битово водоснабдяване използва топлина от геотермални технологии. Е, тук не става дума за гейзер или друга високотепературна система, а за подземна система от тръби с вода. Четири хоризонтални дупки са били прокопани в земята, когато Кех е започнал да строи къщата си, за да се осигури захранване на геотермалната термопомпа. Поглъщайки топлина от земята, системата я прехвърля за отоплителната мрежа в дома и за битова топла вода.
"Това затопля водата само с 5-6 градуса на час", казва Кех. Но то е достатъчно, за да се получи резервоар с топла вода от около 45-46 градуса. Напълно удобно е за къпане. Да, не е достатъчно за минене на посудата например. Но пак няма място за притеснение – Кех има резервна система. Или даже две.
Набор от слънчеви колектори на покрива загрява водата до около 90 градуса (дори и през януари) и я прехвърля към другата система, която е също затворена верига и която загрява вътрешната водна система, свързана с геотермалната.
Третото резервно решение е базирано на стандартните електрически реотани. Те се захранват от фотоволтаиците на покрива, но от друга страна това не е единствената работа на соларните панели на покрива на Кех.
Фотоволтаиците произвеждат 4 680 киловатчаса електроенергия годишно. През лятото системата на Кех генерира повече електроенергия, отколкото той може да използва. Излишъкът се подава към електрическата мрежа. Местното ЕРП не плаща пари за това, но го приспада към сметката за ток, така че пак има смисъл. Това прави използването на батерия излишно.
През зимата, когато през късите сиви дни се произвежда по-малко електроенергия, Кех използва "съхранените" киловати електричество. Един поглед върху сметките на Кех показва резултатите. През декември 2012 г. местното ЕРП му е доставило 584 кВтч, докато неговата система е произвела 81 кВтч. Но през август системата на Кех е генерирала 663 киловатчаса. Складираните киловати – ако има такива – се нулират през април.
Кех казва, че никога няма да бъде нетен производител. Той очаква панелите да покриват около половината от неговите нужди от електроенергия на годишна база.
Цялата слънчева система на Кех му е струвала общо $36 000 за части и монтаж. Това може да изглежда висок първоначален разход, но когато човек започне да смята, математиката не изглежда толкова обезсърчително. Първо, федералното правителство му дава 30% данъчен кредит извън разходите за инсталация. Освен това, тъй като соларната система е произведена във Вашингтон, за всеки киловат произвдена електроенергия до 2020 г. държавата му плаща 54 цента. Така за последния едногодишен период Кех е натрупал $2611.
Вятърна турбина, която се издига над дома, е била предвидена да добавя своя принос към зелената електрическа система на Кех, но турбината така и никога не е сработила правилно, казва пенсионерът. Това е болезнена тема за него – един от малкото провали на ултраефективния му дом.
Нещо много зелено в неговата къща обаче е канализационната система. В дома има две отпадъчни водни линии. "Сивата вода" от канализацията на банята, мивките, ваните, душовете и пералните машини отива в казанче заедно с дъждовната вода от улуците и се използва за поливане и напояване. "Черната вода" от тоалетни, кухненски мивки и миялни машини отива към канализационната система на града.
И докато някои се потят и псуват сметките си за отопление и ток, Кех си почива в своя дом със средна температура 24 градуса и се отоплява само от печка на дърва и слънчеви лъчи, захранващи лъчистото подово отопление.
Кех съжалява само за едно."Трябваше да я построя, когато бях по-млад."
